ΟΡΘΟΔΟΞΗ ΕΚΚΛΗΣΙΑ ΤΗΣ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑΣ

ΙΕΡΑ ΜΟΝΗ ΤΗΣ ΡΙΛΑΣ

Αρχή Ασκητήρια και Μετόχια Το Μετόχι Όρλιτσα

Το Μετόχι Όρλιτσα

Метохът „Орлица” отстои на 18 км. западно от Рилската света обител и е едно от нейните най-стари владения. За първи път е споменат в грамотата на цар Йоан Шишман от 1378 г., която понастоящем се намира в библиотеката на Рилския манастир. През Възраждането Орличкият метох е един от около 50-те метоси на Рилската света обител в цяла България.

Монасите, които живеели в метоха, извършвали своите богослужения в малката еднокорабна църква „Св. св. апостоли Петър и Павел”, съградена през 1469 г., по времето на игумен йеромонах Давид - един от тримата братя обновители на светата обител след нейното запустение по време на турското нашествие по нашите земи, в края на XIV и началото на XV в. Той бил родом от с. Граница, Кюстендилско. В тази църква на 29 юни 1469 г., на път от Търново за Рилския манастир, пренощувала раклата с нетленните мощи на преподобни Йоан Рилски Чудотворец - основателят на Рилската света обител през X в. и пръв неин игумен. В своята повест за връщането на честните мощи на св. Йоан Рилски от град Търново в неговата Рилска обител, средновековният книжовник дякон Владислав Граматик, който бил и очевидец на описаните от него събития, разказва следното: „После, като станаха оттам, дойдоха в манастирския метох, наречен Орлица, и в църквата „Свети Апостоли", която сам игуменът на манастира - Давид, бе издигнал от основи на това място, положиха честния ковчег на преподобния, защото на другия ден беше празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел. И тържествуваха с народа, и деня почетоха, и на Бога въздадоха благодарствена хвала. Като станаха на другия ден, който е 30 юни, пак игуменът със свещениците и с Крупнишкия епископ господин Йосиф, който беше също така негов брат по плът, взе ковчега и го носеше, а народът следваше пеша и викаше "Господи помилуй", чак до самия мост над метоха.” Няколко години по-късно част от храма била изографисана, а окончателното му украсяване станало през 1491 г. със средствата на Крупнишкия епископ Яков, по време на известния Рилски игумен Теоктист. Преизписването на църквата било извършено от Никола Образописов от Самоков през 1863 г., чиято тържествена композиция „Връщане мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец” се намира в притвора на храма. Стенописи от XV в. са запазени в олтара и над вратата в наоса на църквата.

Метохът „Орлица” е имал много селскостопански сгради, в които е съхранявана добитата селскостопанска продукция от манастирските земи, както и закупеното жито. Предоставял е възможност за почивка и подслон на пътуващите от по-далечни краища на България поклонници към Рилската света обител. Част от намиращата се там манастирска стража е съпровождала тези поклонници към светата обител в размирни години, като ги охранявала от разбойнически банди. Във фурната, която е запазена и до днес, са се пекли вкусни хлябове за живеещите в метоха монаси и служители, както и за отсядащите гости. В северния зид, в двора на метоха, се намира красива каменна чешма, съградена през 1812 г.

За някогашния метох „Орлица” пише големият български учител и книжовник йеромонах Неофит Рилски в своето „Описание болгарскаго священнаго монастиря Рилскаго” от 1879 г.: „Той метох е като един малък монастирец, защото има всичките принадлежности на един (мал) монастир. Сиреч има церква, келии за братството, трапеза обща, магерница, воденица, градина пространна и всички други потреби. В него живеят ония човеци, които са определени да имат надзирателството над тамошните лозя и ниви, и ливади и да дочакват различните пътници монастирски и външни, които или остават да пренощуват, или наминуват тамо от пътя и заминуват, един йеромонах (който служи в церквата) и един иконом со спомощниците му и други работници.”

След като през 1961 г. Рилската света обител е национализирана, а рило-манастирското братство прокудено от комунистите, метохът остава дълго време без духовен надзор. Днес метох „Орлица” се поддържа от миряни, назначени от светата Рилска обител. Те се грижат за храма, сградите и за зеленчуковата манастирска градина в близост до обителта. Посрещат поклонници и почитатели на тази българска светиня. Богослужение тук се извършва само веднъж годишно, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни).