На 3 км северо-западно от Рилския манастир, по пътеката към пещерата и гроба на преподобни Йоан, се намира постницата „Св. апостол и евангелист Лука”. Тя е издигната в памет на Лука - племенник на св. Йоан, който в ранна възраст дошъл в Рила планина да се подвизава под духовното ръководство на своя чичо. Според преданието, на това място Лука бил ухапан от отровна змия и починал.
Църквата при постницата е съградена и зографисана между 1789-1799 г. Ктитор е монах хаджи Игнатий от Стара Загора. Завършена е по времето на рилския игумен йеромонах Герасим. Представлява еднокорабна базилика. Състои се от четири части: олтар, централна корабна част, нартика и преддверие. Височината му е 3 м., широчината също е 3 м., а дължината почти 15 м. Зидан е от камък и хоросан.
Олтарната абсида на храма е изрисувана от основоположника на Банската иконописна школа Тома Вишанов, известен като Молера. Останалата част от стенописите са дело на Христо Димитров - баща на Димитър и Захари Зограф. Стенописната украса е богата и с разнообразна тематика. Наред с традиционните евангелски сцени, тук се редят ликовете на учениците на св. Йоан Рилски – светите Прохор Пшински, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски, и др. Мястото, което зографите определят на родните отшелници и мъченици е израз на българското национално съзнание и самочувствие през мрачните години на турското робство.
