Днес, Неделя Вайя, тържествената богослужба в Рилската света обител бе предстоявана от игумена Адрианополския епископ Евлогий, в съслужение с братството на манастира.
В края на утренята бе извършено пострижение за четец, певец и свещоносец на д-р Андрей Бобев – сътрудник в библиотеката на светата обител.
След светата Литургия Негово Преосвещенство се обърна към присъстващите с празнична проповед:
„Днес е последната неделя преди славното Христово Възкресение.
Събитието, което празнуваме днес е Вход Господен в Иерусалим. Народното название е Цветница или Връбница, защото в този ден в светите храмове се раздават върбови клонки, подобни на палмовите клонки, с които жители на град Иерусалим преди близо 2000 години на този ден посрещнаха Господ Иисус Христос, идващ от град Витания, където ден преди това, отбелязван като Лазарова събота, възкреси четверодневния Лазар и го върна към живот (Иоан 11). Това е най-голямото чудо, които беше извършил до този момент Спасителят. Той обичаше това семейство – Лазар и неговите сестри Марта и Мария, които бяха винаги до Него, слушаха Неговите слова, пазеха ги в сърцата си и бяха пример за останалите жители на Иерусалим. Те вярваха, че Той е Христос, Божият Син, дошъл да спаси човечеството от неговите грехове.
Вестта за възкресението на Лазар бързо се разнесе из околните селища и чувайки, че Христос идва в Иерусалим, жителите му излязоха да го посрещнат с клонки от палмови дървета, хвърляйки дрехите си пред Него за благословение, възгласяйки радостно и тържествено: „Осанна („Да живее!“) Синът Давидов, Божият Син, Спасител!“ (Иоан 12:13).
Пред портите на града, Господ Иисус Христос се просълзи с мъка в сърцето, провиждайки какво ще стане с Иерусалим, как след няколко дни ще бъде предаден на съд и осъден, разпнат на кръст като разбойник. Тези, които Го възхваляваха, след няколко дни щяха да започват да викат „Разпни Го, разпни!“ (Иоан 19:15).
Немалка част от жителите на града, бидейки свидетели на Неговите чудеса и поучителни слова, се изпълни с топла, непоклатима вяра в Него. Хората в Иерусалим се радваха с голяма надежда, че Христос е този земен цар, който ще освободи евреите от римското владичество. Те не проумяваха писанията, че това ще бъде Небесен Цар, че Той няма да обещава блага тук, на земята, а ще подготвя човеците за Небесното Царство, където ни очаква вечният живот.
В днешно време, а и в предишните десетки столетия, са се явявали различни „спасители“ на човеците, с много обещания за земни блага и за добър живот. Господ Иисус Христос, Който не обещава земни блага, а небесни, ни подготви да живеем според Христовите заповеди. Тук, на земята, ние определяме нашето битие във вечността: дали на Страшния Христов съд ще бъдем осъдени за вечни мъки, или точно обратно – справедливата присъда на Христос ще бъде за вечен живот на тези, които са живели спред Неговите напътствия.
Днес всеки от нас трябва да се замисли какъв път избира – този след Христос, или този, по който дяволът влече човеците.
Живеем в смутни времена. Отсякъде е война. Христос дойде, за да донесе на земята мир, благоволение между човеците (Лука 2:14), мир във всеки един от нас и между нас. За съжаление, мнозина избират пътя на войната, на противопоставянето, на надмощието, на това да владеят повече и повече земи и богатства, обръщайки гръб на Христовите слова и напътствия за това, че трябва да се готвим и да събираме съкровище на небето, което нито ръжда го уврежда, нито молец го яде (Мат. 6:20) – нетленни богатства, които ще бъдат дадени на всекиго, който пожелае по собствена воля да живее според Христовите заповеди.
Нека всички ние в тези последни дни преди славното Христово Възкресение да сведем глави, да смирим сърцата и мислите си, нека се украсяваме, както казва апостолът – с добри дела (1 Тим. 2:10), да се противим на войната, да се молим за мир. Бог е създал човека, за да живее, а не за да умира и да бъде убиван. Като християни, ние вярваме в Божиите думи и трябва да ги спазваме, за да имаме надежда за вечен живот.“
