Неспокойни и смутни са времената на възстановяването на Рилската света обител след големия пожар от 1833 г., когато Манастирът се възражда от пепелищата в чуден, оригинален архитектурно-художествен ансамбъл. Същевременно огромният брой поклонници налага построяването на нов, просторен, отговарящ на нуждите съборен храм на мястото на малката стара Хрельова църква от XIV в. Така, със султански ферман от 23 март 1833 г. започва строежът на католикона „Рождество на Пресвета Богородица”, осветен през 1838 г.
Днес, 8 септември, Рилският манастир тържествено отбеляза своя храмов празник. По традиция в навечерието на Празника бе отслужена Велика вечерня с Петохлебие, а сутринта бе отслужена архиерейска света Литургия, пртедстоявана от Игумена на Обителта – Адрианополски епископ Евлогий в съслужение с дежурния ефимерий и протоиерей Тихон (Борисов) от Ловчанска епархия.
В своята проповед епископ Евлогий припомни основанието на Празника и подчерта великата роля на Пресвета Богородица в историята на човечеството в плана на Божието домостроителство.
„Мнозина през вековете и днес се убеждават, че всеки който с искрена просба и силна вяра се обърне към Нея, то Бог чрез Света Богородица – Неговата Пресвета Майка, ще изпълни Своите обещания, които е дал още през земния Си живот.”
Епископ Евлогий поздрави всички, носещи името на Света Дева Мария, насърчавайки ги да бъдат изпълнени с вяра и надежда, че винаги, когато протегнат ръка с молитва и упование, Тя ще им помогне и ще ги спаси.
В построяването на Главния съборен храм, както и на целия манастирски комплекс след пожара от 1833 г., взема участие целият български народ. По тази причина в навечерието на празника на св. богоотци Йоаким и Анна (в края на вечернята) бе отслужена ктиторска панихида в памет на всички дарители на Манастира.