„ … така бе пренесен от преславния град Търново и от Загорската земя в славния манастир, който се намира в Рилската пустиня, предостойният за похвала наш отец Йоан – наистина велико светило за целия свят, стена и основа на вярата, красота на пустинята и украшение на монашеството… “ [1]
Тази година се навършват 553 години от Възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, като Божия утеха за нашия народ. Повече от хилядолетие светите мощи привличат множество отрудени и обременени, за да даряват с покаяние, смирение и духовно съвършенство.
След Успението на св. Йоан Рилски (18 август) и Отчовден (19 октомври), празникът Възвръщане на мощите му е третият празник в Светата обител, който се отбелязва с всенощно бдение на 30 юни срещу 1 юли - израз на любовта и почитта към всебългарския покровител.
Бдението бе предстоявано от Константийски епископ Михаил при молитвеното участие на синодалните архиереи Ловчански митрополит Гавриил, Неврокопски митрополит Серафим, Адрианополски епископ Евлогий, братството на Манастира, архиерейския наместник на Кюстендилска духовна околия архимандрит Исаак, както и свещеници от други епархии в страната. Почетни гости бяха Черногорско-Приморския митрополит Йоаникий [2], свещеници от Сърбия (гр. Ниш) и Молдова.
Богослуженията бяха благоукрасени от български хор псалти, оглавявани от д-р Андрей Касабов. По традиция до миналата година участваше и хор от църковни псалти от гр. Букурещ, но по Божий промисъл и с благословението на преп. Йоан Рилски Чудотворец тази година за първи път специални гости бяха част от псалтите на големия хор на гр. Яш (Румъния) „Academic Choir Byzantion” с ръководител Адриан Сирбу [3], с които съвместно се прослави паметта на Рилския Чудотворец. Въпреки, че това бе първото му участие в отбелязването на празника, той се отличи с изключително ниво на представяне и докосна сърцата на всички.
В края на Великата вечерня се отслужи петохлебие, а по време на канона на Великата утреня епископ Михаил помаза всички с елей от кандилото над мощите на св. Йоан.
На следващия ден Светата литургия бе оглавена от Ловчанския митрополит Гавриил в съслужение с упоменатите архиереи и свещенство.
В проповедта си митрополит Гавриил преподаде на събралия се богомолен народ основанието на този значим празник, за който знаем от запазения в Рило-манастирската библиотека ръкопис на Владислав Граматик [4] от 1479 г.
„Свети Йоан Рилски е познат в целия православен свят, защото той върши чудеса, особено там, където търсят неговата помощ. Той е обичан заради своята благодатна помощ и заради чистия и свят живот, който ни е оставил като пример и назидание. Днес празнуваме възрвъщането на неговите свети мощи от гр. Търново в Рилската обител през 1469 г. След като България е попаднала под турско робство, много храмове и манастири са били изгаряни, много светини са били поругавани и вероятно тогава и мощите на преп. Йоан Рилски са били укрити, за да не ги постигне такава съдба. Знаем, че мощите на св. Сава Сръбски са били изгорени. Рилския манастирът също е бил изгорен, но след това трима братя свещеници възстановяват Светата обител и когато са получили известие от един протойерей, на име Иаков от Филипопол (гр. Пловдив), че той е видял в Търново в архиепископията ковчега с мощите на св. Йоан Рилски, братята много се зарадвали. Тогава те пратили един йеромонах да види на място дали действително е така. Когато узнали, се обърнали към сръбската царица Мария, жена на султан Мурад II, да им съдейства пред него да получат заповед, с която да имат правото да пренесат мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската света обител… Султанът изпълнил нейното желание, съдията в Търново дал нареждане мощите да бъдат незабавно върнати в Манастира. При пренасянето на мощите станали много чудеса. Например, трябвало е да преминат през една пълноводна река Росица, но това не е било възможно. Тогава всички започнали да се молят и изведнъж силно благоуханен дим се издигнал от ковчега. Всички разбрали, че св. Йоан Рилски ще помогне. Преминали реката без всякакви трудности. Друг такъв случай е, когато чрез силно благоухание, което се разпростряло на няколко километра разстояние в цялата околност, светецът вдъхновил тези, които са пренасяли светите мощи; първоначално ковчегът с мощите бил пренасян върху животно, но преди да приближат Манастира монасите го взели на своите ръце и изведнъж мощите тръгнали толкова бързо, че дори тези, които са били на коне, не са могли да ги настигнат – не те са носели преподобния, а той – тях. И така, на 30 юни 1496 г. светите мощи били донесени в Манастира, било извършено всенощно бдение, което по традиция и до ден-днешен се отслужва. На 1 юли била извършена първата Света литургия в отпразнуване възвръщането на светите мощи. Ето, минали са повече от 500 години, мнозина идват тук и получават помощ от преподобния. Една немалка част от чудесата са издадени в книга…”
Митрополит Гавриил сподели и за следното чудо, разказано му от Левкийския епископ Партений: „След 9 септември (1944 г.) имало нареждане ковчегът с мощите да бъде закаран в София, за да се подложи на изотопно физическо изследване с цел да се установи дали действително мощите са толкова древни, понеже новата власт не можела да повярва, че толкова столетия те са нетленни и смятала, че има някаква измама. Натоварили ковчега на камион, но двигателят му не могъл да запали. Тогава докарали друг камион, прехвърлили мощите в него, но и той не запалил, а първият започнал да работи нормално. И тогава разбрали, че преп. Йоан Рилски не позволява светите му мощи да отидат в София, за да се подложат на такова изследване.
Епископ Партений разказваше и за друг случай: „В Рилския манастир имаше един йеродякон Бонифаций. Беше подвижен монах, казваха, че не си отоплява килията, че яде само хляб и вода, но действително, зимно време свирело от студ, а той цял ден бил в храма. След 9 септември той бил милиционер, но и вярващ човек. Имал е периодично много силно главоболие и веднъж в такъв пристъп се помолил пред мощите на Рилския чудотворец и ги целунал и изведнъж главоболието му спряло и повече то никога не се върнало.”. Тогава той отишъл при дядо Партений, разказал му станалото и казал „Аз искам да стана монах в Рилската света обител.”.
Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил каза още: „Животът е труден, имаме проблеми, но имаме нужда първо от духовна помощ, да имаме смирение, по-силна вяра и да преодоляваме своите трудности в живота, и затова пръв и най-голям помощник винаги може да ни бъде и е преподобни св. Йоан Рилски Чудотворец. Нека Господ, по молитвите на този велик светец, да дарува духовно и материално благополучие на всички, да дарува мир там, където в момента има война и да опази нашите страни от война и междуособици.”
Изпълнен с благодатна утеха, богомолният народ бе вдъхновен и окрилен, че обятията на св. Йоан Рилски са широко отворени за всяка човешка душа, за всяка човешка потребност.
Снимки:
Бдение - Добрин Кашавелов
Св. Литургия - Мартин Митов
[1] Владислав Граматик. Разказ за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир. – В: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. С.: Български писател, 1986, с. 387.
[2] Митрополит Йоаникий (Мичович) (роден на 20 април 1959 г. в с. Велимле, община Никшич) - епископ на Сръбската православна църква, митрополит на Черна гора и Приморие, Игумен на Цетинския манастир.
[3] Адриан Сирбу – преподавател по византийско пеене в Националния университет по изкуствата Джордж Енеску, гр. Яш. Защитил докторантура по византийско пеене в Солунския университет. Неговият хор благоукрасява всички големи църковни тържества в гр. Яш.
[4] Владислав Граматик – автор на Повестта за връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търновград (столица на Второто Българско царство) в Рилската света обител през 1469 г.
