Драги поклонници на Рилската света обител,
Цветница, или Празникът Вход Господен в Йерусалим, е денят, в който „...докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе” (Матей 21:7-10).
Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на човека от греха, трябвало да бъде предаден на позорна смърт – разпъване на кръст, като престъпник.
Преди да извърши Своето спасително дело за нас човеците, Господ за пореден път проявил величието Си – възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба, и като агне на заколение Се отправил към Йерусалим.
Вестта за чудото бързо се разнесла из цялата йерусалимска околност, всички искали да видят Христос и възкресения от Него Лазар.
С Божественото Си смирение и кротост, възседнал осле, Господ влязъл през портите на Светия град.
С радостен възторг мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от финикови палми и маслинови дръвчета (символ на мира и победата над дявола, ада и вечната смърт) и застилали с тях пътя; деца държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха. – Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.
Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).
Въпреки радостта и ликуването на народа, Господ скърбял. Иудеите не искали да познаят в Него Бога. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с ликуване, след няколко дни ще отсъди: „Разпни Го, разпни!“ Христос Се отправил към храма...
Постилането на дрехите символизира събличането на дрехата на греха от човека; децата, размахващи клонки – верният Богу народ; слизането на Господ към Йерусалим изобразява слизането на Бог Слово от небесата сред човеците; клонките от маслиново дърво указват на милосърдието на душата, а пътят към Светия град означава пътя към добродетелите, който преобразява човешкото естество в Христа; финиковите клонки – това са чистите души на праведниците, които разцъфват „като финикс и се умножават като кедри ливански, насадени в дома Господен“ (Пс. 91:14); градът предзнаменува горния Йерусалим, а храмът, в който завършил шествието Си Христос – Небесното Царство.
Наближавали дните на кръстните страдания на Господа – т.нар. Страстна седмица. Страстна (от старобълг. ез. – страдание) седмица на изкупителните Христови страдания, които донесоха на човечеството свобода от плена на греха и спасение във Вечността. Христос ни даде възможността на Възкресението на нашите души от греха и тлението. Христос победи смъртта. Жертвата на Христос на Кръста е жертва в името на Любовта към човека – венецът на Божието творение!
На този ден празничната света Литургия бе предстоявана от игумена на Светата обител - Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, в съслужение с братството на обителта, както и свещеник Славко Обрадович - архийерейски наместник на Вальевска епархия, Сръбска православна църква.
В края на богослужението епископ Евлогий произнесе проповед, която може да чуете тук.
Благословен е Идещият в име Господне!
Честит Празник!
