На днешния ден, 19 октомври, известен още като Отчовден или Денят на Отеца, Православната ни Църква празнува паметта на преподобни Йоан Рилски Чудотворец и по-точно пренасяне на честните му мощи от Рилската пустиня в гр. Средец.
В житието на Рилския светец, съставено от св. Патриарх Евтимий Търновски, четем следното: „Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (дн. София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец и ги положиха в църквата „Свети евангелист Лука“, както се предполага в 980 г.“[1]. С молитви, църковни химни и света Литургия братството на Рилския манастир отбеляза 1040 години от гореописаното събитие. За празника на Преподобния в обителта се събраха монаси, монахини, свещенослужители и множество поклонници от цялата страна. Богослужебните последования бяха предстоявани от Видинския митрополит Даниил. По време на всенощното бдение молитвено присъства и Неврокопският митрополит Серафим. На двете певници се изявиха псалти под ръководството на г-н д-р Андрей Касабов и г-н Тянко Николов.
Тържеството беше уважено също от вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, кметът на гр. Кюстендил г-н Петър Паунов, кметове на населени места и общински съветници от региона.
В светата Литургия с митрополит Даниил съслужиха още Адрианополски епископ Евлогий – игумен на светата обител, архимандрит Василий – протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Самуил – председател на катедрален храм „Св. вмчк Димитър“, гр. Видин, йеромонаси, протойереи и йереи от различни епархии на БПЦ, както и част от рило-манастирското братство. Мнозина от присъстващите в храма приеха Христовите тайни. Проповед за празника произнесе Високопреосвещеният Видински митрополит, след което бе извършена и традиционната лития около храма, в спомен на тържествената процесия преди повече от хилядолетие.
Заръката на Преподобния към своите ученици в последните часове на своя жизнен път: „И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!“[2], трябвало да утвърди стъпките им по тясната пътека към царството Божие. Христос, обаче, промислил тъй, щото думите му да останат за векове свидетелство на Божията любов към всички християни. Не само с дух, но и с нетленното си тяло преподобният Йоан и днес стои сред своето наследие – братята на Рилската обител, поклонниците и всички, които търсят неговата помощ и закрила. Както някога Христовото Възкресение посяло нестихваща радост в душите на Апостолите, със същата радост се сподобили и Йоановите ученици, когато след години отворили ковчега на Преподобния и намерили тялото му неповредено. Със същата радост и ние днес коленичим пред раклата с нетленните му мощи и отправяме уверен взор към Христовия престол, отправяме усърдна молитва за спасение на грешните ни души.
[1] Житие и чудеса на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец, издание на Рилска света обител, 2019, с. 26.
[2] Пак там, с. 24.
