Bulgarian Orthodox Church

RILA MONASTERY

Home St John of Rila The Testament of st. John of Rila

The Testament of st. John of Rila

Аз, смиреният и грешен Йoан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята постеля и билките храна. Но благият Бог, заради любовта към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек, и телесна голота, съвсем не ме остави, но като благоутробен и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И какво да въздам Господу за всичко, що ми даде? Много са благодеянията Му към мене, понеже погледна от светите Си височини на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, но силата Христова, която е в мене, защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.

И като ви гледам днес събрани в Господа тук, където, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предчувствам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане от тук настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато, и друго богатство, та като поменавате вашия по Дух Свети отец, да не забравяте и неговото завещание.

Зная аз, възлюбени в Господа чедца, добре зная, че вие като новоначални, още сте неукрепнали в иноческия живот. Но не се бойте, защото Божията сила в немощ се проявява. Ето защо и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате телом и духом в Господа и да преуспявате чрез добродетелите в страх Божий. Вярвам на моя Бог, Комуто служа от младостта си и усърдно се потрудих, че след моето заминаване, тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от много пустинни жители и ще се изпълни и над нея писаното: „напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж”.1

Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа събрах, моля ви, утробо моя, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец и с Апостола ви казвам: „пак съм в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос”.2 Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи, или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух, и да няма дял със светиите, които от века са Богу угодили, но неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия предател Юда, и да се заличи от книгата на живите и да не бъде записан с праведните.

И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света, и заради що презряхте света и което е в света.

Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото за инока богатството не са среброто и златото, но съвършеното нестяжание3, отречението от своята воля и голямото смирение. Не ви говоря това като от свои си заповеди, но Христовите заповеди ви напомням. Защото Той говори на светите Си ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба”4 и пр… Златото и среброто са голям враг на монаха и подобно на змия хапят оногова, който ги притежава. Ако имаме несъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако би и жена забравила своите чеда, Аз няма да ви забравя“.5 И пак: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”.6 Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият и мене опита да изкуси чрез сребролюбие, като благочестивият цар7 ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: ако исках да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, където човек не намерих, а диви зверове. И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва с онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тия неща. Вашият Небесен Отец преди вашите просби знае от що се нуждаете.

Не търсете също да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не против плът и кръв, а против миродержеца на тъмата на тоя век. Но и пророк Йеремия ни предупреждава, като говори тъй: „проклет оня човек, който се надява на човек”8 и пр… И като изброява злините, той добавя, че е „благословен оня човек, който се надява на Господа”.9 Не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците.10 Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?11 Веднъж излезли от света, не се връщайте назад ни с тяло си, ни с ум, защото никой, според казаното: „който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие”.12 Но и Апостолът учи: „Забравям, що е зад мене, и се силно стремя към това, що е пред мене”.13 Какво означава: „забравям, що е зад мене”, чедца мои? Нищо друго, освен да предадем изцяло на глъбините на забвението всичко онова, което, като излязохме от света, оставихме и презряхме заради Бога, да се стремим към предстоящия нам подвиг, към който бидохме призвани от нашия Подвигоположник, преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото игото Му е благо и бремето Му леко.14

И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили. Общежителното пребивaние15 в много16 е по-полезно за монасите, отколкото уединението, понеже уединението не подхожда на мнозина, но на малцина, които са усъвършенствани във всички иночески занимания. Общият живот пък за всички е полезен, както и отеческите книги доста относно това говорят и ни учат. Духоречивият пророк Давид го похвалява, като казва: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно”.17 Друг движен от Духа църковен песнописец припява към това: „Защото в това Господ обеща живот вечен“.18 Но не говори ли и Сам нашият благ Владика Господ Иисус Христос с пречистите Си уста: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”.19 А нашите богоносни отци за отшелническия живот казват: Горко ономува, който е сам, защото ако падне, няма кой да го вдигне. Ето защо, чедца, не пренебрегвайте и вие общото житие, похвалявано от Духа Светаго чрез пророческите уста, но още повече го утвърдете и бъдете като едно тяло в Господа, което има различни членове, като едни представляват главата, която разпорежда, други нозете, които работят и носят, други пък другите членове на тялото, та да се състави от всички едно в Господа духовно тяло, водено и управлявано от една разумна и словесна душа (в духовен смисъл) и нищо да няма разделено. И когато се установи такова пребивание, и живот по Бога, тогава и Сам Той ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

Не търсете да седите на челните места и да началствате, но помнете Оногова, Който е казал: „Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб”.20 Избирайте си наставници и поставяйте за началници ония, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствувани от всички заради духовните им занимания и, които превъзхождат всички по разум и духовно разсъждение, а и способни добре, и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасищата на благочестието и на животворните Христови заповеди. Подобава повече за такива да се иска от Бога напътствие, отколкото от собственото си мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирин, започнете всички да желаете началство и председателство, и всички игумени да сте, и всички наставници, и тълкуватели и учители, и произрастят у вас раздори, спорове, разпри, съперничество, клевети, презрение, завист и други неприлични за монасите страсти, тогава знайте, че Христос не е между вас, понеже Христос не е учител на раздора и несъгласието, но на мира и единството. Той се моли на Бога и Отца за светите Си ученици да бъдат едно, сиреч единомислени, и не само те, но и всички, които чрез тях вярват в Него, като казва тъй: „Отче Светий, опази ги в Твоето име, за да бъдат едно, както сме и Ние”.21 И другаде: „Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно”.22 И вие така бъдете едно. Имайте мир помежду си, защото Той23 казва на учениците Си: „Мир ви оставям; моя мир ви давам”.24 А какъв е, чедца, тоя мир Христов? Сам Той отново казва, думайки: „Аз ви давам не тъй, както светът дава”.25 Tоя Христов мир превъзхожда всеки ум. Това е оня мир, за който пророкът говори: „И мирът Му няма край”.26 Но и Апостолът ни учи, като казва: „Да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа”.27 Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие, и разсъждение устройвайте всичко по Бога, за да не прогневявате нашия благ Владика Бога.

Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага изведете изсред вашето събрание, за да не се обърне на живеница28, по думите на Апостола29, та да не се разпространи злото между добрите, и „да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина”.30 И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива има да се явят. За тях Христос предсказва, думайки: „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат”.31 Поради това и вие се пазете от такива, чедца, и не ги допущайте да живеят помежду ви, но ги прогонвайте далеч от себе си, както пастирът прогонва краставите овци от чистото стадо.

Като живеете пък заедно заради Господа и един другиму като носите теготите, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат по пустини, и планини, по пещери и земни пропасти (за които светът не беше достоен),32 но им помагайте с което можете, за да ги имате молитвеници33 пред Бога, защото „голяма сила има усърдната молитва на праведника”.34

Поучавайте се в закона Господен ден и нощ, често четете отеческите книги35 и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антоний, Теодосий и другите, които със своите добри дела просияха като светила в света. Придържайте се здраво към църковните правила, като не изоставяте, или пренебрегвате нищо от онова, що е установено от светите отци.

Ръкоделието да не пренебрегвате, но в ръцете ви всякога да има работа. Молитвата „Господи, Иисусе, Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния” да ви бъде постоянно на уста, а заедно с нея и споменът за смъртта в ума ви. Такова беше заниманието на древните пустинни отци и не ядоха напразно своя хляб, и не само себе си препитаваха от труда на своите ръце, но даваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. „Защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха”,36 казва Апостолът и добавя: „Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели”.37

Новопросветените люде от единокръвния си народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави, които поддържат дори и след приемането на светата вяра. Но това вършат поради грубост38, затова се и нуждаят от вразумение.

Още много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да напиша. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум, и истински Утешител, Светия и Животворящ Дух, та сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко добро дело.

Сега ви оставям възлюбления наш брат Григорий вместо мене за наставник и началник, за когото всички вие свидетелствувате, че е способен да ви ръководи добре и по Бога, и единомислено го избирате за началник, макар той и да не искаше, но от послушание и смирение се подчини на вашата молба. След това39 - когото Бог ви покаже.

Аз пък отсега желая да пребъдвам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите съгрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменавайте в молитвите си мене, грешния ваш отец, та да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от съда и мъките, приготвени за грешници като мен. Благодатта Божия да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.

Написа се в 6449 (941 сл. Хр.) година от сътворението на света, в 25-ия ден на месец март.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам с ръката си и потвърждавам горенаписаното.

1 Ис. 54:1.

2 Гал. 4:19.

3 Доброволна бедност, б. р.

4 Мат. 10:9.

5 „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя” (Ис. 49:15).

6 Мат. 6:33.

7 Св. цар Петър, б. р.

8 Йер. 17:5.

9 Йер. 17:7.

10 Мат. 6:31-32.

11 Мат. 6:26.

12 Лук. 9:62.

13 Фил. 3:13.

14 Мат. 11:30.

15 Съжителството на монасите в братска общност, б. р.

16 отношения, аспекти, б. р.

17 Пс. 132:1.

18 Из степенните антифони на гл. 8.

19 Мат. 18:20.

20 Марк. 10:44.

21 Иоан 17:11.

22 Иоан 17:20-21.

23 Христос, б. р.

24 Иоан 14:27.

25 пак там.

26 Ис. 9:7.

27 Евр. 12:14.

28 гангрена, б. р.

29 2 Тим. 2:17.

30 Евр. 12:15.

31 Мат. 18:7.

32 Евр. 11:38.

33 за вас, б. р.

34 Иак. 5:16.

35 книгите на светите Отци, б. р.

36 Евр. 13:9.

37 Евр. 13:1-2.

38 в духовен аспект, б. р.

39 след него, б. р.