Цветница, или Празникът на влизането на Господ в Йерусалим, се чества една седмица преди Великден, на шестата неделя от Великия пост. „...докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе”. /Матей 21:7-10/
Настанали последните дни от земния живот на Господа. Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на човека от греха, трябвало да бъде предаден на позорна смърт - разпъване на кръст, като престъпник.
Но преди да извърши това велико и спасително дело, Господ отново проявил Своето Божествено величие - възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. След възкресяването на Лазаря Господ Иисус Христос Се уединил, укрепявайки душата Си в молитва към Бога Отца за предстоящото велико дело на страдание и кръстна смърт. Като агне на заколение Той Се отправил към Йерусалим преди празника Пасха.
Вестта за чудото бързо се разнесла из цялата йерусалимска околност. Всички искали да видят Христос и възкресения от Него Лазар. С Божественото Си смирение и кротост, възседнал осле, Господ влязъл през портите на Светия град.
С радостен възторг мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми и маслинови дръвчета (символ на мира и победата над дявола, ада и вечната смърт) и застилали с тях пътя; деца държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха. - Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.
Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. /Зах. 9:9 /
Но въпреки радостта и ликуването на народа, Господ скърбял за това, че иудеите не искали да познаят в Него Бога. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, след няколко дни ще отсъди: “Разпни Го, разпни!”
Христос Се отправил към храма...
С постилането на дрехите се показва събличането на дрехата на греха. Децата, които размахват клонки - това е верният на Бога народ. Слизането на Господа към Йерусалим изобразява слизането на Бог Слово от небесата посред човеците; клонките от маслиново дърво указват на милосърдието на душата, а пътят към Светия град означава пътя към добродетелите, който преобразява човешкото естество в Христа. Финиковите клонки пък - това са чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри ливански, насадени в дома Господен /Псалм 91:14/. Градът предзнаменува горния Йерусалим, а храмът, в който завършил шествието Си Христос - Царството Небесно.
Наближавали дните на кръстните страдания на Господа - така нар. Страстна седмица. Нарича се страстна (от старобългарски: страст означава страдание) - Седмица на изкупителните Христови страдания, които ще донесат на човечеството свобода от плена на греха и спасение във Вечността.
Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Йерусалим, ние, християните с раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в храма пред Господа и радостно зовем към Победителя на смъртта: Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!
Честит Празник и светло посрещане на славното Христово Възкресение!
