На 8-ми септември Рилската света обител отбеляза своя храмов празник – Рождество на Пресвета Богородица.
По традиция, в навечерието на празника бе отслужена Велика вечерня с петохлебие, а на следващия ден – архиерейска св. Литургия, предстоявана от игумена – Адрианополския епископ Евлогий, в съслужение с братя на манастира.
В своята проповед епископ Евлогий отбеляза:
„Днес е денят на Рождението на Света Дева Мария и Богородица, денят, в който се изпълват надеждите на множество поколения от еврейския народ, очакващи Спасителя на света – Месията.
Света Богородица става Път и Врата към спасението на цялото човечество.
Възпитавана от своите родители в истинска вяра, в дух на смирение, кротост и богопочитание, на три-годишна възраст Тя била посветена на Бога и израснала в Йерусалимския храм, където била подготвяна за онова събитие, което очаквало човечеството – Раждането от Нея на Божия Син.
Наистина тържествен ден, в който човеците получават безценен дар от Бога.
Тя е първа Ходатаица за нас, човеците, пред Бога. Заради това и толкова много храмове са посветени в Нейна чест.“
Един от тези храмове е рило-манастирският католикон.
За него четем:
„…след последното изгаряне на манастира[1] се появи намерението да се издигне нова черква от основи… Това намерение захвана да се осъществява във втората година след пожара (през 1834 г.)…
Архитектонът Павел… като имаше свидетелство за майсторството си и от други изкусни черкви, които направил по разни места, … въздигна тази чудна черква, единствена такава в цялата Османска държава – и по величествеността, и по изкусното ѝ здание, както и заради другите нейни украси.
Основният градеж… се отпочна през 1834 г., месец май, 1-ви ден, завърши се през 1837 г., октомври, 26-ти.“[2]
По традиция на 8-ми септември в края на вечернята бе извършена панихида за ктиторите и дарителите на св. Обител.
[1] През 1833 г.
[2] Цитатът е от книгата на о. Неофит Рилски „Описание на българския свещен Рилски манастир“, 1879 г.
